Азбест и стари сгради

Датата, която решава какво става после

1 януари 2005 г. От тази дата България забранява вноса, производството и употребата на азбест и на азбестосъдържащи продукти. Всичко, построено или ремонтирано преди нея, може да ги съдържа — а голяма част от жилищния фонд, в който работим, е точно такъв.

Затова спираме, преди да режем: разрушаването и демонтажът на азбестосъдържащи продукти се извършват само от лице с разрешение по чл. 73 от Закона за здравето, издавано от директора на регионалната здравна инспекция по писмен план за работа и след становище от РИОСВ. Защитата на работещите се урежда от Наредба № 9 от 4 август 2006 г., която иска и уведомяване на Инспекцията по труда и на РЗИ, оценка на здравето на работещите и регистър на изложените лица.

Отпадъкът е опасен по Закона за управление на отпадъците и се предава на лице с разрешение по този закон — трето разрешение, отделно и от двете горни, и отделно от нас.

Погледнете жилищния фонд по която и да е улица в Монтана или Лом, стария център на Берковица, къщите в Чипровци, покривите и водостоците по селата: на практика всичко това е по-старо от 2005 г.

Едно нещо, което НЕ пренасяме от чуждото право

В някои държави има отделен режим за работа, която засяга боядисани повърхности в стари жилища — в САЩ например федерално правило урежда това за жилища отпреди 1978 г. заради оловото в боите. В България такъв режим за ремонт в жилище няма. Оловото в бои е ограничено на европейско ниво като химично вещество, но отделно задължение за оглед преди ремонт у нас не съществува, и няма да си измислим такова. Казваме го, защото един сайт, който би пренесъл чуждото правило, звучейки убедително, би измислил закон — а това е по-лошо от това да премълчи.

Къде се сблъсква с авария с вода

Възстановяването е занаятът, който най-често се натъква на това случайно, защото работата ни е непланирана. Ремонтът на кухня се проектира месеци предварително и огледът се вписва някъде в този график. Тръба, която се е спукала в два през нощта, не дава на никого график, а човекът, застанал в мократа стая в три, го карат да отвори таван веднага.

А въпросните материали са точно онези, които аварията с вода кара да искате да махнете: стари подови настилки и лепилата под тях, изолации по тръби и котли, някои плоскости и уплътнения по прозорци и врати, етернитови елементи. Това са частите от сградата, които спуканата тръба напоява, а фирмата за възстановяване реже.

Защо спираме, казано просто

Ненарушен материал вътре в стена е ограничен проблем. Опасността се създава, когато някой направи прах от него. Затова изпълнител, който реже през стар таван, за да ви спести седмица, не ви е спестил седмица — той е взел нещо, което е стояло мирно в една стая, и го е разнесъл из останалата част от жилището, във вентилацията и върху вещите, които тъкмо се каним да опаковаме и изнесем. После е в частите на сградата, които са били съвсем наред, и е ваш проблем, а не негов, защото той е продължил нататък.

Ние не премахваме азбест. Онова, което правим, е да разпознаем положението, да спрем, да ви кажем какво трябва да се случи и кой го прави, и да поемем работата отново, когато тази част бъде затворена както трябва. Това ни струва дни от графика и го правим въпреки това.

Какво върви, докато чакате

Почти цялата спешна половина. Изпомпването не засяга строителни материали. Не ги засягат и работата на техниката за изсушаване, обезопасяването на отвор, покриването на покрив, изолирането на зона и изнасянето на вещи от стаи, които не се отварят. Часовникът, който има най-голямо значение при авария с вода — водата навън, изсушаването да започне — не е часовникът, който огледът спира.

Онова, което чака, е къртенето: отваряне на стени и тавани, вдигане на подове, сваляне на мазилка. На практика уреждането се мери в дни, а не в седмици, и подреждането на работата така, че всичко останало да стане първо, обикновено поглъща по-голямата част от него.